30.06.2008Д-р Евгений Желев: Доброто здравеопазване идва след ефективно финансиране и строг контрол

Интервю на Мариана Тодорова със здравния министър д-р Желев за края на реформата, по-адекватното финансиране на болниците и регламентирането на пътя от семейните лекари до специалистите, сп. „Тема”, 30 юни 2008 г.

Д-р Желев, доволен ли сте от наследството, което заварихте?
- Много неща има за оправяне, ако върнем лентата 10 години назад. Заварих една сбъркана реформа, която се е провеждала по неясни критерии. В резултат на това имаме една накъсана здравна мрежа, неясни връзки между различните звена за оказване на медицинска помощ и т.н. Все неща, които сега трябва да свържем, за да получават хората онази услуга, от която имат нужда. За съжаление през последните години са се натрупвали много очаквания към тази реформа, а тя практически не е отговорила на нуждите на българите.
А как оценявате свършеното от проф. Гайдарски до момента?
- Той е съумял да оптимизира донякъде мрежата и да отпусне не малко средства за капиталови разходи на болниците – за ремонти, за преоборудване и т.н. Направил е много за внедряването на високи технологии в университетските болници. Погрижил се е и за многопрофилните лечебни заведения, на които министерството е принципал. Но не е завършил преструктурирането им. За това е била нужна и по-голяма политическа воля. Не всичко зависи от министъра. Проф. Радослав Гайдарски е имал желание да налее повече средства в сектора, но го е правил в неефективно действаща система.
Една година може да е малко, но и много време. Какви се тези 13 задачи, които сте си поставили, и колко от тях мислите, че ще изпълните до края на мандата на това правителство?
- Ще изпълня всички задачи и то много преди края на мандата. По някои от тях вече има яснота и изпълнението им е в ход. Други са в процес на доизясняване, но работим активно, така че да края на годината ще приключим с всичко. В началото на следващия месец, например, ще е готова информационната система на Националната здравноосигурителна каса. Вече обявихме програмите, по които болниците ще могат да кандидатстват за отпускане на средства по европейски програми. Има 147 млн. евро, които чакат да бъдат усвоени. Променя се и наредбата за акредитацията на лечебните заведения. Предстои изграждането на медицински инспекторат с малко по-добре структурирана дейност от съществуващата в момента. Почти факт е и законът за приватизацията. Благодарение на него се очаква в лечебните заведения да постъпят свежи пари. Те ще се използват за обновяване и преоборудване на вече съществуващата база.
За мен приоритет е бюджетната процедура. Надявам се, че ще успеем да издействаме 5% от БВП за здравеопазване. Или поне близък до този процент. Естествено, тук последната дума отново не е само на министрите, но и на парламента, който трябва да одобри бюджетната рамка за следващата година.
Една от задачите ви е свързана с подновяването на мениджърските договори. Какво означава това? Ще сменяте ли директори на болници?
- Не, по-скоро се опитваме да вкараме нов елемент в настоящите договори. Искаме да направим от директорите по-малко лекари и повече мениджъри. Ако те управляват добре и не трупат загуби, ще получават бонуси в края на всяка календарна година. Мисля, че така е редно – всеки да получава възнаграждението си според усилието, което е вложил. 
Успяхте ли вече да напипате невралгичните точки в здравеопазването? Кои са най-големите проблеми, според вас?
- Най-голям е проблемът в първичната медицинска помощ и връзката между семейните лекари, спешната и неотложната помощ. Трябва да се изчисти пътя на пациентите от джипитата до болниците. Имамеь например, изключително голям ръст на хоспитализираните българи. Тяхното лечение обаче невинаги е достатъчно добре мотивирано. За да заобиколят тромавата процедура при семейните лекари, мнозина отиват директно в центровете за спешна помощ. Оттам пък ги хоспитализират неоснователно. Тази практика трябва да се преустанови, защото се изкривява цялостната картина.
Факт е, че над 1.3 млн. годишно минават през болниците, като минимум 7 000 умират. Кога най-после ще има механизми за контрол на качеството на предлаганите услуги?
- Преди време излезе някакъв показател „контролирана смъртност”, според който у нас броят на починалите пациенти е далеч по-висок от 7000 души. Но такъв показател няма никъде по света. Не знам откъде се появи. Факт е обаче, че има още много да се работи по посока на спешната кардиология, онкологията, редките генетични заболявания и т.н. Стартирали сме няколко програми. Разработваме ги с помощта на съответните национални консултанти, така че ще се борим смъртността да бъде сведена до минимум. А що се отнася до самите медицински стандарти и съответните механизми за контрол, те ще бъдат готови през октомври.
Има големи шансове приватизацията да стартира в края на годината. Има ли вече интерес от страна на родни и чужди инвеститори и кои ще са най-привлекателните болници?
- Да, интерес има. При това отдавна. Както от наши инвеститори, така и от австрийски, германски, американски и дори арабски здравни холдинги. Здравеопазването е сериозен бизнес, стига да можеш да го управляваш. Но аз не мисля, че ще има приватизация на цели болници. Според мен ще се продадат само свободните парцели, които голяма част от директорите на лечебните заведения не знаят как да оползотворя. Така от една страна те ще се отърват от ненужните терени, а от друга – ще влеят средства в бюджетите си.
Вторията начин на управление, който може да си приложи, е създаването на публично-частни дружества. Така чуждите инвеститори, които проявяват интерес към нашето здравеопазване, ще налеят средства за обновяване на базата и апаратурата, но ще поставят и свой мениджърски екип. Но такъв интерес има предимно към заведенията за рехабилибитация.
В столицата има няколко градски болници на изключително атрактивни места. Не мислите ли, че те са изключително апетитни и скоро след приватизацията няма да имат същата дейност?
- Те ще се продадат, ако принципалът реши. В случая това е Столична община. Но това трябва да стане по ясни правила и чрез прозрачни процедури.
Какво или по-скоро кой спъва приемането на Националната здравна карта? Има ли въобще някакви шансове тя да влезе в сила и лечебните заведения да бъдат редуцирани до техния приемлив минимум?
- Никой не спъва нейното приемане. Направена е грубата рамка, но не и пълнежът в нея. Има елементи, които трябва да бъдат огледани по-добре. Естествено, имаше притеснения на различни нива. Но случаят с недофинансирането на системата си има своето решение и то се нарича Национална здравна карта. Мисля, че в това вече всички се убедиха. Тази дълго обсъждана карта ще е факт в началото на септември. Когато говорим за нея обаче, не трябва да разбираме закриване на част от болниците, а оптимизиране на тяхната дейност. Това означава намаляване или увеличаване на дадени функции, в зависимост от характерните за региона заболявания и наличните специалисти. Така всяка болница ще си намери мястото и ще предлага онзи набор от медицински дейности, в които е най-добра. Ще ви дам следния пример. Ако в хирургичното отделение на една болница се правят само 50-100 интервенции годишно, то няма как да се издържа финансово и ще бъде закрито. Особено когато в близост има друга болница, която може да поеме тези пациенти. Навсякъде обаче ще има спешни портали, които да гарантират своевременно и адекватно 24-часово здравно обслужване.    
При такова преструктуриране ще останат незаети легла. Как ще ги уплътните, за да не се стигне до съкращаване на персонал?
- Тези легла ще бъдат обособени в отделно звено, което ще осигурява т.нар. дългосрочни грижи. Нещо, което ни липсва в момента. Мнозина са изпитали неудобството от това техният близък да бъде изписан след изтичане на заложените в клиничната пътека дни, а той да има нужда от още грижи. Затова трябва да поработим активно за долекуване на пациентите.
Как оценявате идеята за демонополизиране на НЗОК?
- Аз предпочитам да говорим не за демонополизиране на касата, а за усъвършенстване на схемата за финансиране. Има страни с много каси. Има и такива, като Англия, Дания и Канада, например, които са на държавно финансиране. Австрия пък е на здравна каса и допълнително осигуряване. Моделите са много, но никога няма доволни от системата на здравеопазване. Така че никой не очаква българите да се примирят със съществуващото положение. За щастие, имаме политическа воля да облекчим касата, като дадем тласък за развитие на частните здравноосигурителни фондове. От тях се очаква да предоставят онези услуги, които не са по джоба на здравната каса, т.е. те ще надграждат върху минимума, отпускан от държавата.    
Кога здравно осигурените пациенти ще разполагат с електронна карта, а НЗОК, личните лекари и болниците – с обща информационна система?
- Информационната система на касата ще стартира преди края на годината, но пускането в масова употреба на самата персонална здравна карта изисква малко повече време. Мисля, че ще можем да проследяваме движението на пациентите едва след година и половина или две. Методът е добре познат в света, но ние тепърва трябва да осигурим средства и да отиграем цялата процедура.     
А какво трябва да се промени в законодателната рамка, свързана с търговете за лекарства, за да няма недоволни?
- Недоволни винаги ще има. Мисля, че законът за обществените поръчки е добър, но трябва да оптимизираме сроковете. Въпреки че ако човек направи добри разчети, крайните потребители не би следвало да остават без медикаменти. Проблемите започват, когато някой реши да обжалва. А загубилите търга, го правят задължително, дори когато нямат никакво основание за това.
Частните здравни фондове отдавна стоят на „резервната скамейка”. Мислите ли, че могат най-после да бъдат включени в „играта”?
- Те и сега са в „играта”, но когато законовата рамка стане готова, държавата ще им помогне с каквото може. Никой не спъва дейността им. Напротив, ние разчитаме на тяхното партньорство. 
Казахте, че при евентуална актуализация на бюджета, ще поискате повече пари за клиничните пътеки и спешната помощ. Има ли индикации това да се случи?
- Има шансове това да се случи преди разпускането на депутатите в парламентарна ваканция. Ние сме направили съответните разчети и сме ги внесли в Министерски съвет. Искаме около 100 млн. лв. допълнително, за да повишим финансирането на клиничните пътеки.
Как се отразява инфлацията върху болниците? Няма ли опасност те отново да започнат да трупат дългове?
- Точно затова настояваме за това увеличение. Естествено, че инфлацията ще се отрази и върху бюджетите на болниците. Те също консумират електроенергия, вода и т.н. За последните шест месеца дълговете на болниците са пораснали с около 6 млн. лв., като общо задълженията им възлизат на 51 млн. лв. Те са предимно към топлофикациите, електроразпределителните дружества, ВИК и доставчиците на лекарства.  
Срещнахте се със синдикатите, сега обикаляте и страната. Какви са нагласите? Очаквате ли протести от страна на лекари, фармацевти и пациенти или вече успяхте да се споразумеете с тях?
- Естествено, хората са устроени така, че винаги да искат повече. Има напрежение, но проблемите възникват тогава, когато има нещо за решаване. Част от исканията на синдикатите бяха неоснователни. Не можем да увеличим заплатите със 100%, но от началото на месец  май месечните възнаграждения в болници, подчинени на министерството, са с 15% по-високи. Когато имаме възможност, отново ще ги увеличим. Но това ще става поетапно и контролирано. Мисля, че медицинският персонал проявява разбиране и не очаквам да има протести. Аз съм отворен за конструктивен диалог.
Що се отнася до обиколката ми из страната, трябва да призная, че картината е много различна. Има болници, които се справят добре, дори и при тази непосилна ситуация. Има и такива, в които положението е повече от трагично. Изумих се от състоянието на силистренската многопрофилна болница, затова спешно отпуснахме една не малка сума за ремонт и обновяване на апаратурата. Болницата в Шумен също получи помощ.
В същото време бях приятно изненадан от „Св. Марина” във Варна. Тя е пример за добро управление. Впечатлен съм и от онкодиспансерите в Шумен и в Стара Загора. Има и добре работещи университетски болници. Нивото на обслужване в нашите болници не е по-лошо от това в Обединеното кралство, но напоследък свикнахме все да се оплакване. А какво ще стане, когато се появят листи на чакащите както във Великобритания?! У нас всеки може да отиде на преглед по всяко време, като в най-лошият случай ще му се наложи да почака седмица за планова операция. Така че нямаме големи основания за недоволство. Единственият ни проблем е финансирането. И, според мен, не трябваше да пипаме системата, а да помислим как да увеличим средствата без излишни катаклизми. Но реформата е факт и трябва да я довършим. 
Хората се умориха от непрекъснатите реформи. Възможно ли е да се организира референдум по основните въпроси, които засягат тяхното здраве?
- Референдум трябваше да се направи преди старта на реформата. Тогава хората имаха шанс да изкажат мнение. Сега всичко се е затлачило и изчистването на проблемите става все по-трудно. Но така или иначе допитване до населението може да се прави, поне за основните промени. Американците практикуват тази форма на тестване на настроенията на хората и мисля, че тя дава добри резултати. 
Различни експерти твърдят, че в здравния сектор се въртят двойно повече пари от обявяваните. Има ли шанс нерегламентираните плащания да излязат наяве и да стане ясно какви точно са финансовите параметри на този пазар?
-  Всеки лекар би искал да има доходите на западния си колега. Но мисля, че той е наясно, че живее в България и възможностите са такива. Хората не се дразнят толкова от дребните нерегламентирани суми, колкото от т.нар. кожодерство. Ние няма да можем да се преборим с корупцията, защото нея я има навсякъде по света, но е добре да намалим размера й.
В банките, а вече и в магазините, се появиха т.нар. тайни клиенти. Как оценяване идеята в болниците да се внедрят тайни пациенти? И това донякъде не го ли правеха досега медиите със скрити камери?
- Да, може да се помисли по този въпрос. Но според мен, ако осигурим по-добро финансиране на лекарския труд, тази порочна практика ще бъде прекратена. А и да не забравяме, че това е двустранен процес. Щом има кой да дава пари под масата, защо да няма, кой да ги прибира?