11.06.2008Евгений Желев: Моделът за здравна реформа все още не е уточнен

Интервю на Лили Войнова с министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев – в. “Дневник”,  11 юни 2008 г., с. 11

- Министър Желев, кога очаквате правителството да приеме здравната стратегия и Националната здравна карта? Без тях на практика не може да стартира реформата.

- Това наистина са два основни документа, които трябва да бъдат приети. Мисля, че до края на годината това ще стане факт. В момента се доработват и уточняват някои неща в стратегията. Националната здравна карта обаче е по-сложна, въпреки че вече е готова като рамка. Сега остава да се определят функциите на всяка болница, на всяка здравна структура в страната, така че да осигурим достъпна и достатъчна квалифицирана медицинска помощ.

- Забавянето на стратегията и здравната карта няма ли да отложат приватизацията и преструктурирането на болниците?

- Законът за приватизация ще бъде внесен в парламента най-късно тази седмица и ще бъде приет. Има политическа воля за това. Раздържавяването на общинските болници реално може да започне веднага след това. Знаете, че университетските, специализираните и областните лечебни заведения няма да се продават, защото те са гръбнакът на здравеопазването, с тях държавата трябва да осъществява своята политика в този сектор. Трябва да се уточни, че приватизацията ще зависи от волята на принципала - на общинските съвети и на Министерството на здравеопазването. Процедурите вече са ясни и ще гарантират прозрачност на процеса.

- Вече няколко пъти споменавате, че болниците ще запазят функциите си и след приватизацията. Една от целите й обаче не е ли да бъде намален големият брой лечебни заведения в България?

- Не е това целта на приватизацията. В България болничните легла отговарят на средния европейски стандарт. Проблемът е да се дефинират функциите им и да се промени структурата на някои болнични легла от интензивно лечение в легла за долекуване. Така че приватизацията няма да намали болниците, а ще ги преструктурира. Аз лично поисках приватизираната болница да продължи да работи като такава, и то не само 15 години, защото в противен случай какво ще я правим - хотел, казино или какво. Няма логика в тази работа.

- Кои са според вас най-сериозните проблеми в здравеопазването?

- Двата основни проблема са недостатъчното финансиране и недостатъчно ефективната работа на здравните структури. Така се получава един порочен кръг - наливаме пари в неефективно работещи структури и това води до загуби. Този проблем трябва да се решава, като, от една страна, намерим оптималния вариант за финансиране, а това означава да осигурим повече средства за сектора, и от друга - да направим такъв контрол на разходването на парите, който да гарантира, че те няма да изтичат.

- От здравната каса протестират, че трябва да сключват договори с всички новооткрити болници. Ще поискате ли промени в Закона за здравното осигуряване?

- Най-вероятно ще поискаме, защото няма логика касата да бъде задължена да сключва договор с всяко новопоявило се здравно заведение. Освен това една от задачите, които сме си поставили, е да променим начина на акредитиране на болниците. За това също трябва да се променят няколко наредби и един закон, за да се даде възможност за конкуренция между самите болници и между здравната каса и частните фондове. Те трябва да имат право да си изберат с кого да работят.

- Приемате ли предложения от работната група на правителството модел за демонополизация на здравната каса? Експерт на Световната банка го определи като екзотичен и каза, че подобно нещо няма никъде по света.

- Този експерт явно има достатъчно опит - действително такъв модел в Европа не съществува. Моделът на работната група наистина се посреща нееднозначно, но пък дискусията е полезна, за да ни ориентира какво и как трябва да направим. Освен това никъде не е казано, че това е моделът, който ще се прилага. След като видим реакциите на участниците в процеса, наречен здравеопазване, ще се направи това, което гарантира изразходването на обществения ресурс по начин, който задоволява всички. А защо пък и да не попитаме хората какви промени искат в здравеопазването. В крайна сметка всичко това се отнася до тях!

- Каква е вашата позиция, как трябва да стане включването на частните фондове?

- Мисля, че доста трябва да се променят нещата - и по законовата база, и по самата философия на прилагане на модела.

- Това не означава ли, че всички реформи се отлагат за следващата година?

- Нормално е да се направят през 2009 г. През тази ще изработим нормативната база. Много е важно какви документи ще се приемат. Аз не виждам защо трябва да се притесняваме кога ще се направи реформата - следващата или по-следващата година.

- Защото има избори и идва ново правителство, което може би ще започне да пише нова стратегия...

- Това ни е проблемът на нас в България - всеки, който дойде на власт, започва да измисля нещо като че ли тръгва от гола поляна. Не трябва да е така. Трябва да се залагат устойчиви основи и да се дава възможност всеки следващ да продължи работата на предишните.

- Кои са основните ви задачи в тази година до края на мандата?

- Написал съм 13 задачи, като основната е пациентите да имат достъп до здравни грижи 24 часа в денонощието и 365 дни в годината, защото в момента не навсякъде в България гражданите имат възможност за медицинска консултация по всяко време. Това ще стане, като развиваме груповите практики на семейните лекари, които да гарантират постоянна грижа за хората. Освен това трябва да започне работа електронната система на НЗОК, защото това е гаранция за проследяване на потока от пациенти и на парите. В момента никой не може да каже къде какво се случва, а за да управляваш добре, трябва да разполагаш с точна информация, особено когато става въпрос за финансов ресурс. При всички положения ще направим нови стандарти и индикатори за оценка за дейността на всяка една структура. След това медицинският инспекторат ще оценява дейността на болниците по тези нови критерии. Вече две задачи са изпълнени - успяхме да увеличим с 15% възнагражденията в спешните центрове, в психиатричната помощ, в медико-социалните домове. Подписахме и браншовото споразумение със синдикатите, което дава една нова рамка на договаряне в системата. За мен това е постижение и добър пример за социален диалог. Освен това ще подпишем мениджърски договори с управляващите в болничните структури. Ще обвържем финансовите резултати на болниците с възнагражденията на изпълнителните директори, като естествено ще търпят и санкции при лошо състояние на лечебното заведение. Особено важно е да се опитаме да издействаме повече финансов ресурс. Трябва да сме много убедителни, за да поискаме по-голям процент от бюджета за здравеопазването, като докажем нуждата от него, но и контролът, който ще осъществим.

- Казахте, че при една актуализация на бюджета ще поискате повече пари за спешната помощ. Имате ли индикации за подобно нещо?

- Ако Народното събрание реши след един месец да актуализира бюджета, според мен е необходимо да се оцени инфлационният натиск и да се направи възможното за повишаване на финансирането на спешната помощ и на клиничните пътеки, които плаща здравната каса.

 - Как ще се справите с нерегламентираните плащания в болниците?

- Нерегламентираните плащания имат две страни - единият иска, другият му дава. И двете деяния са инкриминирани. Ще трябва ние като граждани да отказваме искането. Освен това не трябва от изолирани случаи да се вадят изводи за цялото съсловие. Има много лекари, които работят коректно. Истина е, че има и проблем, но ние като граждани трябва да си държим на правата и няма как да ни принуждават да правим нещо, без да сме съгласни.