26.05.2008Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването: Ще реформираме бавно и внимателно
Опитваме да изнесем извън стационара повече пациенти, на които им се налагат хирургични манипулации, извършващи се за един ден

Интервю на Ирена Колева с министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев – в.  “Класа”,  24 май 2008 г., с. 15

Д–р Желев, измина месец, откакто сте министър на здравеопазването, а до края на мандата Ви има само една година. Кои задачи задължително трябва да решите?
Задачата ми никак не е лесна. Една година е много кратък срок и чудеса няма да се случат. Никой не очаква това от мен, защото хората са реалисти. Имам 13 задачи, които съм си написал, ето тук, на таблото в кабинета. Имат ги и заместниците ми.
Първо, трябва да подобрим достъпа до здравни грижи на всеки гражданин на България от всяко място и да осигурим медицински консултации 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата и 365 дни в годината. Не че в момента го нямаме, то е факт на много места. Но има региони в страната, където те не винаги са достъпни. Второто, което трябва да направим, е да завършим информационната система на НЗОК. Това реално може да стане през 2008 г.
 
Ще започнем и усвояване на средствата по фондовете

Вече работим по това и създаваме условията и критериите преди всичко в държавните болници – основно в тези, които са със сто процента държавно участие, както и в областните болници. Подготвяме изграждането на медицински инспекторат, както бе решено от управляващата коалиция. Ще пуснем процедура за изготвяне на електронна здравна карта на населението, на всеки здравно осигурен и ще го съчетаем с електронната система на НЗОК. В момента работим по въвеждането на мениджърски договор с директорите на лечебните заведения. Предвиждаме промени на някои от клиничните пътеки в пакетните услуги на Здравната каса. Новото е, че ще направим пакет за еднодневна хирургия.
 
Какво означава това?
Ще се опитаме да изнесем извън стационара повече пациенти, на които им се налагат хирургични манипулации, извършващи се за един ден. Така пациентът ще може да се прибере вкъщи, както е на Запад, без да се харчат пари за стационар.

Кой е Вашият приоритет сред 13-те задачи, които сте си поставили?
Първият ни приоритет е активно да участваме в разработването на държавния бюджет за 2009 г., за да осигурим колкото е възможно повече пари в здравеопазването.

Надявам се да преборим за 5% от БВП

Какво е в момента финансовото състояние на болниците?
Бих го определил като стабилно. Полагаме усилия те да не трупат много дългове. Неразплатените просрочени задължения са около 45 млн. лв. Това е едно добро ниво в сравнение с 2005 г., когато задълженията бяха около 150-160 млн. лв. Това говори за стабилизиране на положението. Някои болници имат положителен финансов резултат при положение, че цените на клиничните пътеки не са увеличавани може би от две години. Това е добра атестация за лечебните заведения. Някои от тях все още имат затруднения, но все пак успяват да се справят. Затова  настоявам да има повече пари за здравеопазването. При отпускането им трябва да се отчитат всички фактори - и новите условия, и инфлацията.

Един от недостатъците на клиничните пътеки в момента е, че в болниците се приемат пациенти с една диагноза. Оказва се обаче, че те страдат и от други заболявания. За да се осигурят необходимите средства за лечението им, се налага те да се изписват и да се приемат с друга диагнозата. Как ще се регулира това?
Не е точно така. Пациентът се приема с едно заболяване, но тъй като клиничната пътеката фиксира за лечението му  определено време, се налага да се пише друга диагноза, за да могат да се избият разходите. Всичко е продиктувано от това, че пътеките са недофинансирани. Решението е да има повече адекватни финансови средства.

Реформата в здравеопазването ни предвижда създаването на нови частни осигурителни фондове. Какво ще финансират те – болничната, доболничната или и двете помощи?
Министър-председателят и цялото правителство са категорични в решението си да реализират законодателна инициатива за уреждането на всички въпроси, свързани с демонополизацията на системата на финансиране  и регулирането на частните здравноосигурителни фондове. Тепърва предстои  изработването и приемането на всички нормативни актове, които ще регулират тези взаимоотношения. Що се отнася до изграждането и функционирането на здравноосигурителните фондове, най-напред ще се проведат обществени дискусии, които вече започнахме, и ще се събират мненията на всички заинтересовани страни. Вярвам, че ще вземем най-добрите решения, тъй като те засягат всички българи. На този етап подготовката на документи, с които ще се реализират промените, са в работна фаза.

Ще продължи ли НЗОК да плаща лечението на пациентите през преходния период 1 септември 2008 – 1 януари 2009 г., ако пациентът се запише в частен фонд?
Това е въпрос, който все още се дискутира. На етапа, на който се намираме, в подготовката на документите има много неясноти, но вярвам, че в процеса на работа те ще се напасват. Според мен трябва да се съберат максимален брой мнения от специалисти, които работят в системата, да се оцени рискът за едно или друго решение и на обществото да бъде представен най-добрият вариант.

Основната ни задача е правата на всички

пациенти и здравен персонал, да бъдат максимално защитени.

Ако има спор между лечебното заведение и фонда за цената на лечението  и кой ще плаща, как ще се решава спорът?
Не би трябвало да има спорове, тъй като цените на лечението се определят и приемат от Национално рамково споразумение. И все пак, ако се стигне до спорове, ще има арбитражна комисия.

Ако след арбитража не се стигне до споразумение, пациентът ли ще плаща това, което частният фонд е бил длъжен да плати?
Не. Не би трябвало да плаща, щом е осигурен. Там където е осигурен трябва да се поемат разходите.

Не съществува ли опасност новите здравноосигурителни фондове да се превърнат в поредната пирамида и как ще успокоите хората, които се страхуват точно от това?
Нека не забравяме, че това е само проект.

Хората могат да бъдат спокойни

защото няма да направим нещо, което да е в техен ущърб.

Как ще се договарят обемите и цените на медицинската помощ? Какво ще стане, ако Българският лекарски съюз не сключи договор с НЗОК?
Каквото и досега се случи. Нищо особено. Работят си, но няма подписан от тяхна страна договор. Все пак аз се надявам, че ще възобновим диалога и ще се споразумеем.

Съществува ли риск при утвърждаването на новата здравноосигурителна система и какъв е той?
Рискът е свързан с взимането на прибързани решения. Има една поговорка: Бързай бавно. За това трябва да се бърза разумно и да не се взимат прибързани решения, които биха довели до дестабилизация на системата. Всичко трябва да се преценява много внимателно и точно, както и да се направят разчети и консултации. Проблемът е, че до този момент никой не е изчислил никакъв риск. Предлагат се проект или проекти, без да се отчитат рисковете. А това трябва да непременно да се направи.

Кои бяха най-големите недостатъци на старата система на финансиране?
Недофинансирането на системата и недостатъчно ефективната й работа.