18.05.2008ПАРИТЕ ОТ ПРИВАТИЗАЦИЯТА ТРЯБВА ДА ВЛИЗАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО В БОЛНИЧНАТА СТРУКТУРА

Разговор с министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев в предаването „На четири очи” по Нова телевизия, 18 май 2008 г., 18.00 часа

Водеща Цветанка Ризова: Здравейте. Здравейте, д-р Желев. Благодаря, че дойдохте. . .
Евгений Желев: Здравейте.
Водеща:    . . . защото много, много теми се събраха около вашата сфера. Вие сте и нов министър. Вероятно знаете, че с много надежди се гледа на това, което вие ще направите, макар че има само една година. Това не е ли кратък период за всичко, което
очакваме от вас?
Е. Желев: Разбира се, че е кратък период. Реформата започна преди десетина-дванадесет години и виждате докъде е докарана. Сега, за една година чудеса няма да станат определено, но сме длъжни да направим възможните неща, така че да усетим някаква промяна и да продължим по значително по-разумен начин напред.
Водеща: Доколкото разбирам, две неща са главни цели, особено след заседанието на кабинета в Катарино - демонополизацията на касата  и приватизацията на болниците. Ще се справите ли с тези две основни цели, да ги кажа?
Е. Желев: Четири са основните цели и те вървят. . .
Водеща: Четири ли, аз така ги разчетох като най-големи, най-мащабни може би.
Е. Желев: Така е, и те вървят в пакет нещата, но това са политически въпроси, по които трябваше да постигнем консенсус. Действително приватизацията в сектора, новият модел, демонополизацията на финансирането на системата, на системата на финансиране, новият начин на финансиране. Но те трябва да вървят в комплект с предварително приемане на стратегията, която е готова, здравната стратегия, и националната здравна карта към същата тази национална стратегия. Неща, които дават основата, базата, на която ще се случат и всички други неща. Ще се справим с нещата. Що се касае до приватизацията. . .
Водеща: Обещавате ли в рамките на една година? Сега. .. нали, никой не знае кой колко време ще е министър, но да допуснем, че мандатът на този кабинет изтича след година и нещо, ще демонополизирате касата?
Е. Желев: Да, точно така. Както се казва, панта рей, всичко тече и всичко се променя. Но това, което ще се случи. . .
Водеща: Но се предполага, че това е. . .
Е. Желев:   . . . ще се сложи начало на процеса на приватизация. Законът е готов, минал е през комисиите с всичките уточнения, които искаме да станат, и благодаря на депутатите, че се съобразиха. Може би до края на този месец - в началото на другия ще имаме нормален закон или закон за приватизацията. Това е. . .
Водеща: Сега искам едно по едно да започнем с нещата, защото ми се струват много важни. Два процента се вдига здравната вноска на гражданите. Около милиард се очаква да влязат в здравеопазването пари,нали, левове.
Е. Желев: Сега, аз предлагам малко по-внимателно да боравим с парите.
Водеща: Именно, именно, затова ви питам.
Е. Желев: Да, ще ви кажа. Това, което в момента се анонсира, е една теоретична разработка за начина на формиране и пускане. . .
Водеща: Икономисти са го изчислили, затова . .. аз не мога да го сметна това.
Е. Желев:... не е точно така. ..  на фондовете, допълнителните здравноосигурителни, които ще започнат да действат, както се предвижда, след 1 януари 2010 в пълен обем. Дотогава трябва да се направят много неща. Трябва да се променят около 6 закона, трябва да се направи базата на всичко това, което ще се случи. Да се направят сериозните изчисления, да се види всичко как ще върви, да се проиграе системата, да се изчисли рискът, да се създадат и структурират и гаранционен фонд, и стабилизиращ фонд, и механизъм за изравняване на риска. Неща, които в другите страни са правени преди десетки години и все още не са намерили реално измерение.
Водеща: Въпросът е. ..  хората се чудят тези пари дали просто няма ей така на калпак да се разлеят из болници, из поликлиники, из някакви отделения и на практика ние като пациенти да не можем да усетим, че в крайна сметка имаме един висок процент на здравната вноска.
Е. Желев: Хората си задават точно този въпрос, и други въпроси си задават: къде ще отидат тези пари,дали няма да се налеят в поредните пирамиди и т.н.
Водеща: Основното, много писма има.
Е. Желев:... затова трябва да бъдем много внимателни и преди нещата да са съвсем ясно и категорично законово обосновани да не предприемаме някакви волунтаристични действия. Затова казах, че нещата трябва да вървят в пакет. Трябва да се направи и довърши системата за контрол, електронната система на здравноосигурителната каса, тя ще стане реален факт някъде октомври. Тази електронна система ще бъде. . .
Водеща: Сигурни ли сте?
Е. Желев: Предполагам.
Водеща: Искам да ви кажа, че този електронен вариант го чакаме вече. . .
Е. Желев: Пет години.
Водеща:. . . пет години, да не е и повече.
Е. Желев: Все пак нещата се случват. Той, проектът, привършва юни, има 3 месеца тестване, октомври би трябвало да заработи. Тази система ще се ползва от допълнителните фондове. Тя е много важна, за да имаш контрол, да имаш информация. За да управляваш една система, трябва да имаш информация. Ние сме готови в рамките на месец и половина да започнем процедура по изграждане на електронна карта. Всеки здравноосигурен в България трябва да има такава електронна карта.
Водеща: Наистина ли? Това би спряло според мен. . .
Е. Желев: Чудо ли ви се вижда.
Водеща: Чудо ми се вижда, честно ви казвам, наистина като ви слушам.
Е. Желев: Е, и чудеса стават понякога, но трябва да се добре премислени и предварително планирани.
Водеща: Просто какво ли не съм чула в сферата на здравеопазването и всичко ми се струва вече ей така. . .
Е. Желев: Знаете ли, аз говоря неща, които могат да станат. Аз имам опит доста в местната власт и съм бил. . .
Водеща: На това разчитат хората, че сте и мениджър, не просто лекар. Може би това е по-важната ви характеристика в случая.
Е. Желев: И, общо взето, съм свикнал да изпълнявам това, което казвам, и да казвам това, което не мога да изпълня. Защото всичко друго е PR, който не работи най-малко за хората. Така че нещата ще се случат, но специално за здравната карта, електронна,
разстоянието е някъде около година и половина - две. Но така или иначе това трябва да се случи, без значение кой ще управлява след година. То и той ще го направи тогава, но ще е малко по-късно. Така че нека да слагаме здрави основи, пък тези след
нас, пък може и да сме ние, нищо не се знае, да продължаваме. . .
Водеща: Абсолютно. Аз затова казвам, говоря в рамките на нормалния мандат.
Е. Желев:  . . . по един нормално заложен път. Това също трябва да се случи. Така че има много, много работа в системата на здравеопазването, а трябва да знаете, че тя е много чувствителна.
Водеща: Добре, въпросът e с недофинансирането много сложен. Вие го знаете много добре, че това е. . . имам чувството, както казват хората, се самозалъгваме, че нещо се финансира. Правила съм стотици интервюта с лекари, знам колко плаща здравната каса за една пътека, а пък колко отиват като консумативи. Даже хората и труда вече не си калкулират, просто говорят само за това, което се случва. Мисълта ми е ще чакате ли следващия бюджет, за да се някак си регулира този процесq или ще търсите някакви мерки още сега?
Е. Желев: Ако човек сам чака, трудно ще получи. Трябва да действа, понякога и да се кара, и много да настоява. Аз неслучайно говоря навсякъде от 3 седмици, откакто съм министър, че е нормално това, хайде, не е нормалното, но оптималното на този етап финансиране е някъде около 5 процента от вътрешния брутен продукт, което означава около 3 милиарда лева за здравеопазване по принцип. Това е с около 400-450 милиона повече от досегашното ниво. Не е невъзможно, а има и политическа воля, доколкото се сещам и виждам в тройната коалиция, но тепърва предстои бюджетната процедура за бюджет 2009, така че много активно ще се намесим в този процес, въпреки очакваната съпротива от финансовите институции. Но то е нормално. ..  да има и рестрикция.
Водеща: Около 5 процента от БВП очаквате за здравеопазването?
Е. Желев: Ще се опитам да издействам, защото действително трябват пари. Здравеопазването е скъпа дейност, от една страна. От друга страна, обаче трябва сериозен контрол, защото е ясно и всички знаят, че, от една страна, е недофинансирана, а от друга страна, е твърде неефективно действаща структура и структура
здравеопазването, и няма кой да позволи и не трябва да се позволява наливането на средства в една, така, издънена бъчва. Не казвам, че това в момента е така поголовно, но не е тайна, че се източват сериозни суми по един или друг начин. Ето затова трябва да има система електронна и в двете направления трябва да има контрол и информация.
Водеща: Точно така. От една страна, това, самото източване ще спре, но от друга страна, аз преди година може би в едно предаване разговарях с ваши колеги, които даже ми бяха споменали цифрата за хартията, парите, които се дават, примерно в тези кореспонденции между личните лекари, между здравната каса, самата здравна каса, дори и това се оказа, колкото и да звучи смешно, толкова много хартия, че тя излизаше страшно скъпо, защото няма един такъв. . . такава система.
Е. Желев: Има и такъв момент, но. . .
Водеща: Звучи смешно, на пръв поглед дребнаво, но. ..  наистина аз не си спомням цифрата, но беше страхотно висока.
Е. Желев: Звучи смешно, но трябва да знаете, че  бюрокрацията е в основата на администрацията и писаното винаги остава, така че въпрос е и на архив.
Водеща: На архив. А сега искам да ви предложа, ние ще продължим този разговор, но искам да ви предложа един разказ. Мира Иванова се срещна с един човек, който имал сериозно заболяване, и какво му се случи. След това искам да го коментираме. Това е история, която е много преди вас, но нищо чудно да се окаже да се срещнете с нея след време. Вижте и вие един тъжен, макар и с много щастлив край случай.
/излъчва се репортаж/
Водеща: Наистина много тъжен случай с много хубав край за човека, но на него му струва 25 хиляди евро. У нас ти казват - или умираш от рак, или ти вадим окото. В Берлин облъчват човека, изчезва му туморът и гледа по-добре с това око, отколкото е виждал преди, както е казал пред Мира Иванова.
Е. Желев: И плаща 25 хиляди евро.
Водеща: И плаща 25 хиляди.
Е. Желев: Така е. Спорът е между касата и пациента, най-вероятно ще се намери решение. Лошото е, че не всеки има роднина адвокат.
Водеща: Аз точно това си мисля, неговият късмет е, че жена му е адвокат, че има приятели адвокати.
Е. Желев: Може би и въпрос на нормативни уредби. Ще проучим въпроса.
Водеща: Аз, доколкото разбрах, но да не се намесваме в чисто юридически елементи, които може би не ги познавам добре, но доколкото схванах, вие изобщо не сте. . .
Е. Желев: Министерството не е страна по случая.
Водеща:  . . . министерството няма отношение, но съдът обаче иска да ви конституира като лице по това дело. Аз не знам как ще се случи това, но затова ви казвам - може би ще се срещнете с този случай. Слава богу, човекът е добре и това, мисля, че е най-доброто.
Е. Желев: Това е най-важното.
Водеща: Да. Въпросът е обаче за другите хора, на които така им се казва. Трябва да видим наистина ли, когато ние не можем да предложим най-доброто лечение, държавата е длъжна да поеме като член на ЕС лечението ни в клиника от ЕС, където могат да ни помогнат повече.
Е. Желев: Е, не бих могъл да коментирам в момента, но ще проверя и ще го кажа.
Водеща: Не бихте могли, ще проверите този случай.
Е. Желев: Аз много искам да се осигуряваме и на европейски заплати, но сме в България все пак. Въпрос на ресурси и възможност, нали.
Водеща: Да. Не за съжаление, че сме в България, това е може би едно от хубавите неща, но лошото е, че сме бедни, че сме много бедни и че малко можем да получим. Вие как мислите. . .
Е. Желев: Иска време. Навремето искахме да правим за 5 години това, дето хората са го направили за еди-колко си, ама не се получи. И сега няма да стане.
Водеща: Аз мисля, че нямаше и воля, ние за 5 години нямаше да го направим.
Е. Желев: Нямаше как да стане, и за 20 няма да стане.
Водеща: Но че 20 години пък не мръднахме много, и това е вярно.
Е. Желев: Е, и това е вярно.
Водеща: Особено здравеопазването.
Е. Желев: Това е така, но там иска, пак казвам, много пари. А пари се разпределят, когато има.
Водеща: И воля, имам чувството.
Е. Желев: Воля най-вече.
Водеща: И разплитане на лобистки интереси, и може би и други такива неща. . .
Е. Желев: Всичко е необходимо.
Водеща:  . . . защото. . . Добре, въпросът е и друг. Сега, според вас ще има ли много дългове към края на годината на болниците? Успяхте ли да проучите това и какво ще се прави с дълговете на болниците?
Е. Желев: В момента те са някъде около 45 милиона общо.
Водеща: Общо.
Е. Желев:В сравнение с 2005 са намалели три пъти. Ще си ги плащат болниците, няма кой да им ги покрива. Аз затова и казах, че ще въведем мениджърски договори на управление, за да може финансовият резултат да се свърже с начина на управление. Там, където болниците излизат на печалба, имат добър резултат, нека мениджърите взимат големи пари, големи заплати. Там, където не могат да се справят при субективни, а не обективни причини, ще търпят санкции, както е в целия свят. Между другото има доста болници, които показват много добри резултати и значително висока брутна средна. . . средна брутна заплата, за нашите условия естествено.
Водеща: Мога ли да предположа, че това са по-големите болници, които извършват по-сложни манипулации?
 Е. Желев: Да, определено е така, те имат по-голям поток финансов. То е нормално, защото не всяка болница може. . .
Водеща: По-скъпи са клиничните пътеки, по-скъпа. . .
Е. Желев: Не са по-скъпи, повече. . . имат по-голям оборот. . .
Водеща: Обем работа.
Е. Желев: Да, обем работа и това води до повече приход, финансов поток. Затова казах, че трябва да вървят нещата в пакет, тъй като националната здравна карта ще покаже мястото на всяка болница в системата - общинско, областно, регионално, междурегионално, на национално ниво, и базисният обем дейност. Не е необходимо да се лъжем, че правим нещо в дадена болница. Съществуването на болнична структурна не означава непременно сигурност. Какво като има болница в общината Х и има там 20 легла, и какво се случва? Трябва да се върви напред.
Водеща: Точно това исках да попитам. Какво ще излекуват там?
Е. Желев: Нищо. Значи, създаваме впечатление, че лекуваме, затлачваме случаите и ги вкарваме. . . водим на по-високо ниво усложнения, които струват повече пари, само и само за да съществува някаква болница или отделение. Проблемът е точно тук - да се намери начинът при преструктурирането как на всяко населено място или във всяко населено място в България пациентите ще получават достатъчната помощ, навременна и квалифицирана. И тези интензивни легла, които са много в България, във всяка една болница, трябва да се преструктурират, префасонират в легла за дълготрайно лечение, продължителна грижа. Това, което все още го няма. Така че самата болнична структура като структура няма да се закрие, но ще се преструктурира, ще се намали или увеличи функция, за да се освободи друг ресурс, но да знаят хората, че като попаднат, когато им се наложи, дано не им се налага, на това място, ще получат това, което трябва. Но това е пак процес, той за една година няма как да се случи, но трябва да стартира.
Водеща: Но трябва да стартира, да, нали, за това говорим.
Е. Желев: Значи, сега някои казват - ама, тази една година какво ще направите. То сега идват избори. . .  Идват, всичко. . . то винаги идват избори, но ако чакаме по този начин, с тази логика - ама виждате ли, сега има избори, ама, сега чакайте да него правим това нещо, те нещата няма да станат. Аз и затова, така, поех този голям ангажимент, защото смятам, че е време да се действа малко по силно и по-сериозно, без да се съобразяваме с това или онова. Хората ще разберат, особено тези, които работят, тези, за които чакат помощ.
Водеща: Аз си мислех,че. ..  поне съм останала с такова впечатление, че вие сте против закриването на болници.
Е. Желев: Да, точно това казвам.
Водеща: Добре, именно, какво ще правят тези болници, които никак не са малки, в малки градове, които лекуват съвсем елементарни неща и които само препращат пациенти към по-големите градове, какво да правят тези болници?
Е. Желев: Ще продължат да лекуват, обаче. . .
Водеща: Какво?
Е. Желев: . . .  определен обем дейности, например в един. . .
Водеща: Ама, те пак го правят сега.
Е. Желев: Това го правят, но не ефективно.
Водеща: Просто, когато се усложни едно нещо. . .
Е. Желев: Е, не е точно така. Правят, имат много разкрити отделения, които не могат да оказват необходимата помощ, те не са им необходими. На едно общинско ниво е необходимо да имаш хирургия, да имаш вътрешни с неврология, АГ, това е. ..  спешен център, спешна помощ, идеална. Това искат хората, и това им трябва. Оттам нататък всичко може да се прави в областните, националните центрове. Не е необходимо да поддържаш структури, които носят само разходи, не носят никакъв приход и няма дейност. Какво означава да имаш 30 операции годишно? Ами то е, първо, значи, не е необходимо, защото няма какво да лекуваш. Второ, е абсолютно деквалификация на хората, които работят.
Водещ: Точно тава исках да кажа, те се деквалифицират, тези хирурзи.
Е. Желев: Можеш ли да имаш собствено отделение навсякъде, където няма работа и въобще, където просто няма какво да се случва? Ето това е, ще се наложи да се реже някъде и да се намалява функцията, но не и болницата. Освободените легла, пак казвам, ще трябва да станат легла за продължително лечение, защото това липсва в България, особено като се има предвид географската характеристика и застарялото население.
Водеща: Добре, а вие ще приватизирате болници, разбирам от програмата, от намеренията ви. Нали знаете, че някои хора много се притесняват. Сега, от една страна, хем искаме да се приватизира, но понеже имаме много лош опит с българската приватизация, всички си мислим сега, че едни хора ще станат милионери, ще си приватизират една болница, а за мен като пациент това нищо няма да означава. Поемате ли някакви гаранции и при какви условия всъщност ще ги приватизирате? Кому ще ги давате, кой ще може да участва, ще има ли преференции, задължително ли е участието на лекари? Въобще, кажете вашата представа за приватизация на болниците.
Е. Желев: Ще кажа моята позиция, това, което мисля, че трябва и ще се случи. Приватизацията не е мръсна дума. Ние я направихме такава.
Водеща: Ние я направихме, да.
Е. Желев: Да, с общи усилия.
Водеща: Значи, симпатизирам на всякакво раздържавяване, но просто вече се получиха много фалове.
Е. Желев: Всъщност раздържавяването трябва да се прави с преценка и точност. В момента малко повече държавност в здравеопазването не е излишна, системата не е достатъчно стабилна, за да си позволим, пак казвам, резки движения. Но приватизацията в този вид, който се готви, така, както се подготвя в момента и законът, ще касае преди всичко терени, обособени части от болниците и общинската инфраструктура.
Водеща: А самата болница?
Е. Желев: Ще ви кажа. Има специално забранителен списък, в който влизат всички областни болници и болниците със 100 процента държавно участие. . .
Водеща: Той ще остане ли, само да ви попитам, да действа?
Е. Желев: Той ще остане задължително, няма да се . . .
Водеща: Няма да се борите той да отпадне.
Е. Желев: Разбира се.
Водеща: Добре.
Е. Желев: Трябва да има гръбнак на здравеопазването, който държавата да регулира и оказва основният пакет услуги, и това са областните болници, националните центрове, психиатричните клиники, специализираните - белодробни, онко диспансери. Това, което е безкрайно нужно да остане. Приватизацията ще се отнася за всичко останало и аз много държах да се уточни един текст що е то обособена част в болниците.
Водеща: И що е то, д-р Желев?
Е. Желев: Това са стопански постройки, стопански сектори и терени, но не и отделения и клиники в самата структура на болницата, защото самата болница трябва да функционира. Ако отделиш например рентгенологичното отделение и някой го приватизира, нали си давате сметка каква цена ще формира и как ще е взаимоотношението, тя самата болница няма как да функционира. Така че апетитът ще е повече към парцелите, в което няма лошо. Сега, какво като има една болница 50 декара двор, какво се случва - разхождат се бездомни кучета. По-добре е, нека се
формира парцел, да се продаде и парите да се вкарат в. . .
Водеща: А с този парцел какво може, ще има ли някакви ограничения за какво може да бъде ползван?
Е. Желев: Това е работа на градоустройство и на решение на самия местен парламент, местна администрация, защото, за да продадеш. . .
Водеща: Някой може да реши дискотека да направи до болницата.
Е. Желев: Ще ви кажа.
Водеща: Нали?
Е. Желев: Може всичко да реши, но. . .
Водеща: И да пречи на болните.
Е. Желев: Разбира се. Но, пак казвам, принципалът на общинската собственост, такива, каквито са болниците, които ще се приватизират в голямата си част, е общинският съвет. Тя е сто процента публична общинска собственост. За да се приватизира, трябва да има решение на общинския съвет. Нали си представяте как се взима решение за приватизация?
Водеща: По. ..  много неща си представям как се взима решение. . .
Е. Желев: Тук това не можете да си го представите, защото е много чувствителна тема в една община с една-единствена болница или две болници, общинският съвет да вземе решение да се лиши от здравната си структура. Но това няма да има особен проблем,
защото следващият текст в закона, който исках да отпадне, проектозакона, беше да няма ограничения във времето на съществуване на болницата, защото първоначалният вариант беше, че болницата ще съществува като болница след приватизацията 15 години. И после какво правим след 15 години. Този текст ще отпадне и ще стане така, че този, който иска да приватизира, ще трябва да продължи дейността такава, каквато е - болница, функция в. . . до край. Докато се промени някога законът, без да има някакъв срок. Така че всичко това дава достатъчно гаранция за една доста по-друга процедура и по-прозрачна. Затова ви казах, че общинските власти ще имат ангажимента, отговорността да вземат решението. Освен това, когато се парцелира, когато се направи определен парцел и се иска разрешение за строителство, минава през органите на местно самоуправление. Те ще решат какво да разрешат, дали да разрешат или да не разрешат. Така че отговорността се носи от местната власт, която в крайна сметка регулира всичко онова, което се случва на една територия на общината.
Водеща: Може ли само да прогнозирате с една дума кога може да очакваме първата раздържавена болница, първата приватизирана? Имате ли представа, понеже сте мениджър също. . .
Е. Желев: Ами то е. . . да, то е процедура. . .
Водеща: Горе-долу кога може да очакваме?
Е. Желев: Ако законът влезе, бъде приет до края на юни, да кажем, има два месеца за уточнение на преходните разпоредби, след това, ако вземат решение общинските съвети в разстояние на два месеца, до края на годината, и се започне процедура по приватизация, която върви около два-три месеца, значи май догодина може да имаме
приватизирано някъде нещо.
Водеща: Някъде нещо.
Е. Желев: Дори обособена част. В рамките на една година.
Водеща: Да знам аз как да си следим ние и да си. . .
Е. Желев: Следете, следете и реакциите на общинския съвет, ще бъде интересно.
Водеща: Винаги. . . Да, нещо важно ли искате да допълните по темата?
Е. Желев: Не, исках само да кажа, че има много свободни територии, които стоят неизползвани, и те не носят никакви приходи, и те трябва да бъдат действително. . . намерена добрата им реализация, защото. . .
Водеща: Ако това ще доведе до по-качествено здравеопазване, е не едни хора просто да получат едни терени.
Е. Желев: Точно. Значи парите от приватизацията трябва да влизат задължително в болничната структура или общинския бюджет, или част от тях в държавния.
Водеща: Винаги, когато ми гостува министър на здравеопазването, приоритет имат въпросите на зрителите, защото никой от забавление не пише имейли или писма, когато... на тема здраве.
Е. Желев: Така е.
Водеща: Затова един важен въпрос, аз ще ви дам и писмото, а вероятно вие ще получите и официално писмо от пациентите, но една дама, която е пациент на Националния център по хематология и трансфузиология, е много уплашена, знаете там се лекуват тежки случаи, прави се химеотерапия и вероятно вие по-добре от мен знаете какво се случва там. Много са уплашени хората, че ще го закрият. Не знам откъде е тръгнало това. В момента правят подписки, притесняват се, казват няма друг за възрастни и затова ви моля за отговор. Ще го закривате ли?
Е. Желев: Няма да го закрият. Нека да бъде. . . не, няма да бъде закрит, нека да бъдат спокойни хората.
Водеща: Това ще си остане.
Е. Желев:  Имат малко вътрешни проблеми, междуличностни, и затова се пускат разни такива неща, но няма да бъде закрит.
Водеща: Това е чудесна новина. Мисля, че хората ще са. . . 
Е. Желев: Аз съм запознат с нещата.
Водеща:  . . . Там сте успели да се запознаете, добре. И една друга тема, която е много важна. Това са парите в здравеопазването, но парите във вид на заплати на лекари и сестри, защото вие вероятно сте чували, аз имам една такава позиция, че у нас здравеопазването и образованието като заплати е силно подценено, на фона на това, което наистина извършват хората, и също така стотици пъти съм заявявала и изпитвам неудобство, когато видя човек, лекар, с белезници за 50 лв., а ние знаем за какви огромни корупционни схеми говорим в България. Те взимат между 500 и 1000 лева, говорим средно. Сега вероятно има и по-ниска, и по-висока, но кажете - ще се повишат ли реално доходите на лекарите и сестрите.
Е. Желев: Реално доходите на лекарите и сестрите ще се повишат тогава, когато общият обем пари в здравеопазването се увеличи. Защото те се формират на базата на оборота, на печалбата, която има една болница. Знаете, че болницата е търговско дружество, колкото и така абстрактно да звучи това нещо.
Водеща: Да, то даже звучи малко плашещо. Така се печели, сега ако имаш пациент... трябва да спечели сега мениджърът от това, че отивам там.
Е. Желев: Малко е алогично, но такъв закон беше измислен 1998 година и той трябва също да бъде променен. Защото аз също не виждам логика в цялата тази история. Но пак казвам, повече пари, по-голяма цена на пътеките, повече заплати, от една страна, а от друга страна контрол.
Водеща: Можем ли да очакваме обаче реално повишаване на доходите в обозримо време.
Е. Желев: Можем. Аз вече съобщих, че от 1 май, със задна дата, работещите в системата на Министерство на здравеопазването, тези, които са на подчинение пряко, това са спешните центрове, хората, работещи в "Бърза помощ", психиатричните заведения, клиники, РИОКОЗ, медико-социалните домове, общо 17 хиляди човека ще получат повишение от 15 процента и от 1 юли още 10. Не е върхът, но все пак събрано като проценти увеличение, тази година ще стане 55 процента, от началото на годината. . .
Водеща: Така е, но вие притеснявате ли се. . . даже наскоро говорех с пациенти, на които лекарите са им казали, които извършват сложни манипулации, трудни, дори рискови за тях, например облъчване, радиооблъчване и други, казват: нашите млади специалисти изчезват. След 10 години добрите лекари. . . няма да има почти добри лекари. Защото те получават изключително малко, поемат огромен риск, за тях също има облъчване. Сещам се по същия начин и за медицинските сестри, които ни изчезват. Изобщо притеснявате ли се, че след 10-ина години ние ще се озовем пред някакъв фалит на здравеопазването, откъм кадри говоря.
Е. Желев: Няма да се случи най-черната прогноза, но има проблем и той действително е на дневен ред, най-вече със сестрите. Защото те са намалели два пъти в сравнение с 1990 година, и то е обяснимо. Защото от една страна приеха едни закони, които ги задължават да учат безкрайно дълго, което не е необходимо, и второ ниското заплащане и търсят начин на препитание, нормално е.
Водеща: Разбира се.
Е. Желев: Значи какво трябва да направим, да регулираме системата на обучението и да се вдигат заплатите по възможно най-добрия вариант. Друго решение няма, така е и за колегите.
Водеща: Няма да има решение. Хората могат да работят. Те искат да им се плаща тази работа.
Е. Желев: Каквото и да си приказваме, хората могат и хората искат да работят. Само нещо ще ви кажа. Вчера бях в Силистра, една периферна област - 150 хиляди човека. Бях по покана на кмета и на директора на болницата. Трябва да ви кажа, че условията там за работа, и за лекарите, и за сестрите и за пациентите пък, никак не са добри. Но това е стара база, павилионен тип, разхвърляна в много сгради, които по принцип не са пригодени за болница, както и да е. Не е както и да е, много е сериозно е положението. Но хората, да. . .
Водеща: Не е както и да е. Вие като лекар по-добре знаете, че психологическият елемент лечението е важен.
Е. Желев: Но хората. . .  да, много е важен.
Водеща: Като попаднеш в такъв. . .
Е. Желев: . . . на среща след това нито един не отвори дума за пари, за заплати. Всичките искаха условия, нормални условия, апаратура, възможност за специализация, да работят. А там средната възраст не беше много висока. Колегите са сравнително млади, което безкрайно много ме трогна. Защото тези хора при невъобразимо тежки условия и неподходящи, правеха всичко, или правят всичко възможно, за да си изпълняват работата. И какво искат в крайна сметка? Искат нормални условия и ние сме длъжни, държавата е длъжна.
Водеща: Длъжни сте, докторе.
Е. Желев: Всички сме длъжни. Не само тези, които управляват. . .
Водеща: Но вие най-много сте, управленци, просто защото, аз, както се казва, каквото мога правя, но. . .
Е. Желев: Да се намери възможното нещо да се създават условия. И пак казвам, това е, здравеопазването е скъпоструваща дейност в целия свят, трябват пари, и то много пари. Много пари и много контрол.
Водеща: Навсякъде. Но и малко воля за реформа.
Е. Желев: Определено.
Водеща:  Аз мисля, че със сигурност няма да станем най-доброто място за здравеопазване в света, но със сигурност ние закъсняхме много.
Е. Желев: Защо да не станем? Ние имаме прекрасни специалисти.
Водеща: Знам. Въпросът е в парите.
Е. Желев: И имаме страшно много добри структури между другото. Това е един такъв краен... принципно в София и в страната има болници и клиники, които по нищо не отстъпват на средноевропейските и световните стандарти.
Водеща: Сигурна съм в това. Въпросът е във възможностите.
Е. Желев: Там получават и пари на средноевропейско ниво между другото, което не е зле. Дай боже всекиму, дано навсякъде така да стане. Няма да стане действително за една година, но трябва да се направят крачки, и то решителни, както казвате, воля за реформа. Ама да не го казваме тази реформа, че аз имам много лоши спомени.
Водеща: Да де, че вече 20 години все реформа, реформа, и накрая нищо.
Е. Желев: Да, нека вършим нещата.
Водеща: Аз, разбира се, имам още много въпроси, но така на финала на нашия разговор искам един много важен. Хората не разбират какво означава демонополизация на здравната каса. Хем никой не е доволен от тази здравна каса, защото ние го свързваме с това, че отиваме при личния си лекар, който ни казва, че няма талончета за специалисти. Но в същото време хората не знаят какво означава, че ще се появят други здравни каси. Как ще можем да се записваме? Какви ще бъдат тези хора, които ще работят там. Няма ли да станат пирамиди, финансови? Ние от това имаме. . .
Е. Желев: Притеснения.
Водеща: . . . притеснения, да. Кажете какво ще представляват тези частни здравно-осигурителни фондове?
Е. Желев:Демонополизацията предполага разбиване на монопола. . . Ще се появят най-вероятно няколко финансиращи, сега аз затова казах, че това, което се представя в момента и тече по медиите и в пресата, е само един проект. За да няма съмнения от страна на хората и обществото какво ще се случи, трябват да ясни закони и правила - в момента се работят. Но така или иначе тенденцията е да има допълнително здравно-осигурителни фондове, които ще надграждат базата, осигурителната пътека.
Водеща: пациент, клиент и на Националната здравно-осигурителна каса или мога да избирам между някои. . . ще мога да избирам между всички?
Е. Желев: Задължителното здравно осигуряване през националната здравна каса ще остане. Всичко друго ще бъде допълнително осигуряване. Сега въпросът е дали ще е задължително допълнително, или доброволно допълнително.
Водеща: Ами то и сега в някаква степен го има елемента доброволно допълнително.
Е. Желев: Аз, да, имам по-така, особено мнение. Мисля, че трябва да е допълнително доброволно, за да не се създава впечатление, че, виждате ли, искаме да вкараме един поток хора някъде задължително, за да се случва еди какво си. Въпрос на преценка добра и политическа воля донякъде. Но трябва да се даде възможност на хората даизбират, нали. Защото сега сте права - сега има една каса и тя е сатана, страшна работа, гадна, мръсна, тя е трови всичко. Добре, ще се явят още, две-три, какво ще се случи. Тогава нека всеки по желание да се запише там, където желае, и да получава онази допълнителна услуга, която. . .
Водеща: Ще има ли гаранция, само на финала, срещу това този фонд да се превърне във финансова пирамида. Да вземе едни пари и да изчезне.
Е. Желев: Ще има сериозен гаранционен фонд, ще се изискват доста крупни суми, за да може фондът да бъде лицензиран, да ги вкара в този гаранционен фонд. Ще има естествено съответния надзор от съответните институции в държавата. Смятам, че ще можем да осигурим контрола, така че да успокоим хората и да няма излишни въпроси.
Водеща: Много въпроси останаха към вас. Аз искрено се надявам, че
няма ентусиазмът ви да бъде намален и в скоро време отново ще ми гостувате, защото наистина прекалено много въпроси има към здравния министър, но просто времето ни изтече сега.
Е. Желев: Нормално е и темата е такава.
Водеща: Точно така.