16.05.2008ПОВИШАВАНЕ НА ЦЕНИТЕ НА КЛИНИЧНИТЕ ПЪТЕКИ БИ ДАЛО ПОВЕЧЕ СПОКОЙСТВИЕ НА ГИЛДИЯТА

Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването, в интервю за предаването на БНТ „Денят започва”

Водещ: Ние продължаваме със здравния министър Евгений Желев, който е гост при нас в предаването. Добро утро, д-р Желев.
Д-р Евгений Желев: Добро утро.
Водещ: Вчера станаха известни детайли около подготвената реформа в здравеопазването. Става въпрос: детайли около демонополизацията на Здравната каса, избора на здравен фонд, срокове, около които ще се случи това нещо. Подробности, които като хората от гилдията, така и пациентите очакваха с нетърпение. Вие пък имахте срещи с актива на градската организация на социалистите, бяхте един от министрите, които бяха там. Преди да минем конкретно към здравната реформа, ще ви помоля за съвсем кратка позиция, коментар. Предполагам гледахте нашето пряко включване преди новините, тези медицински сестри от детски ясли, които, те ще протестират пред общината, няма да протестират пред здравното министерство. Предполагам имате позиция по проблема.
Д-р Евгений Желев: Не е въпросът къде ще протестират. Въпросът е как ще реши проблемът, защото е действително проблем. Той е такъв, защото е на смесено подчинение и финансиране доста отдавна, от 2001 година. Преди това всичкото това: ясли, детски градини бяха общинска функция, общините се занимаваха, управляваха и финансираха цялата дейност. След 2001 се развиха потоци на държавни делегирани дейности. Общините поддържат, издържат, управляват детските заведение, включително и персонала, пък държавата плаща през Министерство на финансите по определени критерии за платите на тези, които работят, като медицинските сестри. Затова има няколко решения. Първо, да се повиши стандартът, второ, общините да дофинансират, което не е невъзможно, и трето, аз веч някъде го казах, даже и в разговора с Асоциацията на сестрите, да се помисли те да минат към системата на здравеопазването на пряко подчинение на министерството, което изисква...
Водещ: Това беше една от идеите, които се прокраднаха и от тези медицински сестри.
Д-р Евгений Желев: ...да, защото трябва да минат на подчинение, да се направят сметки и да се актуализира бюджетът, да се направят прехвърляния. Доста, един по-дълъг процес, който не е невъзможен, но лесният начин е, пак казвам, да се повишат стандартите или общинит6е да дофинансират дейността. Що се получава така? Защото...
Водещ: Съгласен сте, че 250 лева е абсурдна заплата? Средна заплата – 250 лева, нали?
Д-р Евгений Желев: Тя не е средна, тя е начална. Всъщност горе-долу така се получава 250 лева, което означава 220 до 280. В тази система това са символични заплащания. Все пак тези хора се грижат за нашите деца в крайна сметка, които са бъдещето на нацията, както обичаме да казваме. Така че пак казвам: или повишаване на стандартите, трябва да се водят преговори, разговори с Националното сдружение на общините и през него с Министерството на финансите и държавата. Другият начин е общините да дофинансират тази дейност, но е малко нереалистичната част, защото има общини и общини. Едни общини имат добри финансови възможности, други не съвсем, а дейността е една и съща. Какво значение има къде гледаш детето: дали в София или в някаква крайна община?
Водещ: Това е ...Да, по принцип конкретно за София за този случай...
Д-р Евгений Желев: Относно...
Водещ: ...отговорете. Общината ли най-вече трябва да бъде решението на проблема?
Д-р Евгений Желев: Общината тук, ако има финансова възможност, може да си позволи да увеличи заплатите. Въпрос на преценка. Издръжката на едно дете, поне при нас, аз като кмет на община Стара Загора до преди шест – седем месеца около 200 лева, а всъщност таксата, която се плаща, е 40 лева. Всичко друго се поемаше от общината. Законът за формиране на таксите гласи, че тя трябва да е такава и да отговаря на себестойността или ако трябва да ползваш, да плащаш пълната услуга, таксата за детска градина трябва да е 200 лева. Кой би си позволил, кой може да го направи? С повишаване обаче на определен процент от таксата в поносими граници така, че да могат хората да плащат, би могло да се събере достатъчно ресурс и общините да финансират системата. Това са решенията.
Водещ: Добре. Нека минем към реформата в здравеопазването. Общо взето, ясни са доста неща около идеите за реформа. Какво ще се промени за пациентите и кога те ще почувстват промяната?
Д-р Евгений Желев: Така е, прав сте. Идеите са добри. Но докато идеите станат реалност, се иска време, защото всичко друго остава идеализъм. Какво и как ще се почувства, аз вече на много места говоря и го казвам, и това е твърдото ми убеждение, че в рамките на тази година, която остава от мандата, могат да се направят няколко реални неща. Преди всичко да се формира такъв бюджет, че реално да влязат пари в здравеопазването в размер на 350 – 400 милиона лева, което не е невъзможно, което би означавало, че общата сума за сектора ще достигне някъде около 2 милиарда и 900 – 3 милиарда, което практически представлява някъде около 5 % от БВП. Това би дало повече спокойствие на гилдията с повишаване цените на пътеките. Те са недофинансирани и затова се получават много колизии. От една страна това ще рефлектира върху спокойствието и качеството на услугата, но веднага бързам да кажа: при създадена строга система на контрол, санкции, за да се спре изтичането на средствата. Другото, което трябва да се случи, е пускане в действие на електронната система на Здравноосигурителната каса. Тя е почти готова. Договорът изтича юли месец. Има три месеца тестване, значи, някъде към октомври, ноември това ще е факт, който ще позволи проследяването на пътя на пациента.
Водещ: убеден сте, че този срок ще бъде спазен – октомври, ноември?
Д-р Евгений Желев: Трябва всичко възможно да се направи, за да бъде спазен. И другото: създаване не критерии, ясни и точни, за функцията и дейността, и качеството на медицинската услуга, и естествено съответната структура, която би трябвало да проследява всичко това. Това не изисква ресурс. Това е организация, това, което веднага можем да го направим. До един месец ще пуснем процедура за създаване, изграждане на електронна карта на всеки пациент, на всеки здравноосигурен, здравноосигурено лице, което би означавало още един контрол и спокойствие и от страна на пациентите. Това ще представлява нещо като картата Борика. При постъпване на всяко едно ниво на здравеопазване и в аптеките ще има изградена система за връзка и ще дава възможност за преди всичко информация и контрол в системата, защото, за да контролираш и управляваш нещо, трябва да имаш информацията. Сега за съжаление не е точно така. Има доста разминавания.
Водещ: Т.е. тази година и нещо може би, която остава до края на мандата, това, което реално може да се случи – повече пари да влязат в системата и да се засили контролът? Реалната промяна на системата, реалната реформа остава за след...
Д-р Евгений Желев: Реалната реформа ще започне още с...както виждате и с публичните обсъждания на демонополизацията на системата.
Водещ: Да, да. Обсъждането е ясно, стъпките ясно, но самите ефекти на тази реформа - след това?
Д-р Евгений Желев: Ще ви кажа. това е процес. Системата е доста консервативна и не трае бързи, резки движения. Тя е стабилизирана, но не в такава степан, която да ни позволи да прави революция. Аз съм привърженик на еволюционните промени, теорията на Дарвин. Учил съм я, значително добре я познавам. Революцията не носи нищо добро в крайна сметка. Знаете, историята го е показала. Всичко това, което се говори, е една добра идея и теория. Докато стане практика обаче, ще мине определено време, защото е необходимо създаване на много точна и ясна законова и нормативна уредба, която да гарантира сигурността, стабилността на системата, особено що се отнася до финансирането й. И с изграждането на солидарен фонд, говоря за допълнителните фондове, и с гаранционен фонд, и с механизъм за преценка изглаждане на риска, защото нали си давате сметка, че не трябва да се допуска по никакъв начин преразпределяне или избиране на пациенти или участници във фондовете, които са само /.../ или само в една възрастова група. Това би създало неравнопоставеност. Така че имаме доста работа и ние я започваме реално от една страна, но няма да се подхожда фракционирано. Ето сега пускаме фондовете. Ще върви в пакет: здравна стратегия, национална здравна карта, демонополизация, приватизация. Това са все неща, които са по-отдалечени във времето и представляват реална стъпка в реформиране на системата. Законът за приватизация на лечебните заведения е между две четения. Вчера, всъщност онзи ден имаше комисия, Икономическата комисия към парламента го разгледа за пореден път, изгладени са всички неща и той би станал според мен реален факт само след един месец, което ще отпуши процеса на приватизацията в този сектор, и там се надяваме също да постъпят определени суми, доста пари директно в здравните заведения, пък и в общинските бюджети.
Водещ: Само спокойно споменахте приватизацията, изгладени са, казвате, всички противоречия...
Д-р Евгений Желев: Да.
Водещ: ...има консенсус. Ясно ли е абсолютно точно как ще се извършва приватизация и какво ще се приватизира?
Д-р Евгений Желев: Да.
Водещ: ...обособени части...
Д-р Евгений Желев: Ще видим сега.
Водещ: РМД-тата със сигурност няма да имат предимство или?
Д-р Евгений Желев: Точно. Първо трябва да кажа, че има един забранителен списък на заведения, лечебни, които няма да подлежат на приватизация. Това са всички областни болници, бившите окръжни и всички болници със 100 % държавно участие и 51 %, рехабилитационните центрове и специализираните белодробни, психиатрични диспансери и болници, всичко онова, което е гръбнак на здравеопазването, което държавата практически, чрез което ще формира и политиката си в тази област, защото трябва да се гарантира сериозен оптимален пакет услуги. Що се отнася до обособени части, аз много държах действително да се изглади и уточни...
Водещ: Кажете го ясно за зрителите.
Д-р Евгений Желев: Да.
Водещ: Да разберат какво означава обособена част.
Д-р Евгений Желев: Обособена част означава част от стопанския сектор, парцели двор, но не отделение или клиника към самата болница. С други думи: тези, които ще приватизират болниците, ще приватизират цялата болнична структура, ако желаят, или да кажем стопанска част като корпус с пералня, или там кухненския корпус, това, без което болницата може да съществува. Но още е много по-важно да се знае, че приватизацията ще се отнесе преди всичко като цялостна структура за приватизиране към общинските обекти и това ще стане реален факт тогава, когато принципалът на собствеността, това е Общинският съвет, местен, вземе решение за приватизация.
Водещ: Когато той прецени и реши, че трябва да се приватизира.
Д-р Евгений Желев: Така че няма да стане: а, искам да купя тази болница, отивам, давам едни пари и така.
Водещ: Ето може това да стане, знаете, и през Общинския съвет. Когато някой иска да си преведе едни пари...
Д-р Евгений Желев: Доста по-трудна е еманацията на местната общност за решение за такъв тип действия. Аз познавам добре начина на работа в Общински съвет и мисля, че процесът оттам би се контролирал много здраво. Аз трудно ще си представя, не си представям как един общински съвет следващите пет години ще вземе решение за продажба на болница. На парцел – да, на част от двора, но на болница като цяло – трудно ще се получи.
Водещ: Това ще реши проблема?
Д-р Евгений Желев: Това ще реши...
Водещ: На обособените части?
Д-р Евгений Желев: ...да, според мен, и се взе решение специално за общинската собственост 100 % от получените средства да минават в бюджета на общината, като се надявам по този начин да се помогне на общинските бюджети и те да могат пък Общинските съвети да преразпределят в частта към здравеопазване повече пари. А що се отнася до държавните структури, 80 % остават към лечебното заведение, 20 % към бюджета на държавата и това е добре. Това е дин допълнителен ресурс. Освен това трябва да знаем, че има около 260 милиона лева към оперативните програми, то е оперативно териториално развитие към Министерството на регионалното развитие, там е и здравеопазването, които могат да се ползват следващите три години от здравните заведение, лечебни заведения на всяко ниво. 147 милиона са за, да ги кажем грубо държавните болници, 90 милиона за общинските и още 60 – 70 милиона за пограничните области. Това е вече въпрос на активност, на изработени добри правила. Ние сме доста напред. Аз смятам, че до края на годината реално могат да започнат усвояването на една значителна част от тези средства специално в болниците с държавно участие.
Водещ: РМД-тата?
Д-р Евгений Желев: РМД-та няма да имат преференции.
Водещ: В крайна сметка последно няма преференции?
Д-р Евгений Желев: Не. Аз също съм на тази позиция, въпреки че имаше различни мнения. Ще видим в залата в крайна сметка какво ще се получи, но имаме горчивия опит от този тип приватизация.
Водещ: Добре. За демонополизацията, която доста спорове, в смисъл доста страсти около нея, какво реално ще почувства пациентът от това, че Здравната каса няма да бъде монополист, че ще има още няколко здравни фонда? Те ще покриват същия основен пакет, нали така? В какво ще се изрази конкуренцията и за пациента какво ще промени?
Д-р Евгений Желев: Първо, целта е да се надгради системата, да се получат повече пари в здравеопазването и в процеса на конкуренция да се предостави по-добра услуга. Това е замисълът. Когато има повече възможност за избор, личен избор, дава и повече гаранции за качеството. Конкуренцията между различните фондове, в това число и Националната здравна каса би довела, пак казвам, до понижаване дори и на цената на услугата и всеки ще се стреми да сключи договор с онази болнична структура, която предлага по-качествена услуга на оптимална цена. Това е като...
Водещ: Очаквате понижаване на цената?
Д-р Евгений Желев: Не очаквам понижаване на цената, но за да привлечеш фонда и да сключиш договор с повече фондове, трябва да предоставиш нещо по вече от другите. Очаквам конкуренция между различните здравни заведения. И тук възникват няколко въпроса като: как ще се оценят заведенията, по какви критерии, така че да ги направим конкурентноспособни едно между друго. Затова казах, че градим, в момента правим специална система за критерии, по които ще се оценят, включително и критерии за сравняемост на цените между различните заведение като достъпност, всъщност в какъв период от време човек може да постъпи в болницата, трябва ли да чака, не трябва ли да чака, всичко това, което на запад се прави, за да дадем възможност от една страна на болниците да формират такава политика на предоставяне на услуга, която да е конкурентноспособна, от друга страна на бъдещите играчи, които ще финансират, да изберат конкурентноспособни структури. Затова казах, че е добра теоретична разработка, но до практическо приложение има...
Водещ: Точно, има доста съмнения.
Д-р Евгений Желев: И доста въпроси.
Водещ: И доста въпроси, свързани с практическата реализация. Например, условията към фондовете, как ви се струват? 100 хиляди души и 10 милиона лева гаранционен капитал. Има претенции към частните здравни фондове, 10 милиона лева основен капитал, колкото за регистрация на банка. Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване.
Д-р Евгений Желев: Трябва да са много сериозни условията, за да сме сигурни, че този който иска да участва по този начин в здравната система с коректни и добри намерения. Не можеш да раздаваш лицензи на всеки, който е заявил и вчера формирал и пуснал документи, че иска да участва. Според мен, даже 10 милиона са малко, но пък това е въпрос на възможност на тези, които ще застанат зад фондовете. Първоначалното натрупване на 100 хиляди участници или потребители е добра гаранция, според мен все пак тя ще пресее възможностите. Би трябвало да се увеличи значително повече, защото в крайна сметка е ресурс. Колкото повече ресурс привлечеш, толкова по-сериозно ще стоиш на пазара и ще имаш сигурност. Гаранционният фонд е задължителен в такъв размер, че да покрие евентуалните рискове. Аз затова ви казах, че трябва да има изградена система и за изграждане на риска и за преценка на риска при промяна на тази система. Няма досега такова нещо направено. Аз съм поръчал да се потърсят съответни компании с такъв тип насоченост на работата и опит, за да преценим в следващите месеци при такава или такава стъпка какво би се получило. Бил то политическия, финансовия, социалният лимит в цялата тази история. Затова започнахме тези обществени обсъждания, за да представим един път модела, втори път да имаме обратната връзка да знаем в крайна сметка какво искат хората, съгласни ли са и как си го представят. В един диалог, в разстояние на няколко месеца мисля, че нещата ще бъдат изгладени.
Водещ: Идеята е ясна. Казвате, дори 10 милиона лева са малко като гаранционен капитал. Добре. Колко от дружествата, които в момента ги има на пазара, според вас, колко от тях биха отговорили на тези условия?
Д-р Евгений Желев: Аз мисля, че в бъдеще време около четири фонда.
Водещ: Четири фонда?
Д-р Евгений Желев: Плюс НЗОК са реалните възможни участници.
Водещ: Същата цифра посочи и Антония Първанова вчера. Тя говореше за три фонда.
Д-р Евгений Желев: Да. Аз...
Водещ: Това на каква база са тези четири?
Д-р Евгений Желев: Като се преценят възможностите и кой как стои на пазара, плюс НЗОК аз трябва да кажа, че...
Водещ: Остава да им кажете имената на тези...
Д-р Евгений Желев: Е, не. Не мога да кажа. Не знам. Аз общо взето... За мен това беше доста ново, а тази група работи от няколко месеца. Аз съм министър само от три седмици и то не пълни, така че имам, аз лично и доста въпроси към цялата тази система, която ще се променя по този начин. Затова говоря, че трябва да има действително много добро прецизиране на всяко едно нещо, което се прави, много ясна и точна, и конкретна законова база, за да бъдат сигурни хората, че парите им няма да...
Водещ: Появиха се съмнения точно в тази връзка за тази законова база, че закона се прави за точно определени дружества. И там, може би по съвпадение веднага се появиха три имена на такива фондове, които могат да оцелеят.
Д-р Евгений Желев: Кои са, според вас?
Водещ: Примерно „Дженерали закрила” собственост на Добромир Гущеров, „ДОМ Здраве”, Илко Семерджиев. Според някои публикации, близък до Емел Етем, „Медико 21” на Цекомир Водениачров, някои твърдят близък до Румен Овчаров. Аз цитирам...
Д-р Евгений Желев: Вие знаете, в България всичко се говори и всеки може да си говори, каквото иска. Да изчакаме, то ще стане ясно.
Водещ: Може би е съвпадение, нали?
Д-р Евгений Желев: Може съвпадението да стане реалност. Нищо чудно, но нека да видим как ще се случат нещата. Въпросът е не кой ще участва, а как, според мен, каква ще е сигурността на системата за хората най-вече. В крайна сметка те са доброволни, ако човек иска ще се включи във фонда, ако не иска – нека да участва. Като тотото, но да не го правим като тотото.
Водещ: Така е, но човек трябва да има информация все пак.
Д-р Евгений Желев: Трябва да има информация и то много сериозна информация и голяма гаранция.
Водещ: Тази голяма конкуренция, тя започва след 2010 година между Здравната каса и фондовете.
Д-р Евгений Желев: Тя ще започне още с набирането на участници между фондовете, защото...
Водещ: Конкуренция между тях.
Д-р Евгений Желев: Конкуренция между тях, да.
Водещ: Между фондовете и Здравната каса, общо взето няма първия етап. Т. е. Здравната каса трябва да си отгледа фондове?
Д-р Евгений Желев: Здравната каса трябва да гарантира на този етап сигурността, а тя е единственият гарант на системата, каквото и да се говори за Здравната каса, каквито й сатанински черти да й се приписват. Тя засега е най-големият виновник за това, което става в здравеопазването. Добре. Аз ще задам въпрос: като се явят още четири или три фонда какво ще се случи, кой ще е виновен? Ще се увеличат ли здравно осигурените лица? Някой може ли да каже, че с още един милион ще се увеличат. Сега един милион плащат осигуровки. Къде ще останат този милион? Те сега нямат пари, на кого ще плащат? Има много въпросителни. Трябва да си ги задаваме и да ги изглаждаме, но засега касата, НЗОК е тази, която гарантира системата. Не казвам,ч е това е достатъчно, но това е каса, колкото пари и дадат от парламента, с толкова пари ще разполага. Така че, за мен идеята е и това, което аз бих искал да се случи и на което ще настоявам изключително много е да вкараме допълнително пари, реални в системата в края на този мандат за следващата бюджетна година.
Водещ: Вкарването на още пари ще сложи ли край на парите под масата?
Д-р Евгений Желев: Най-вероятно не, но би го ограничило в степен. Плащането под масата е позната практика по целия свят. Въпросът е какъв е размерът.
Водещ: Да и за размера и за самата философия. Струва ли си логично да отидеш в болница и да ти кажат: „Добре дошъл, сега си избери лекар”, за което трябва да платиш, лекарите са д-р Иванов и д-р Петров.
Д-р Евгений Желев: Не е логично. Аз съм работил в системата доста време и по наше време нямаше... Не е коректно. Човек си плаща, за да получи коректна услуга.
Водещ: Трябва да се сложи край.
Д-р Евгений Желев: Трябва да се сложи край, според мен.
Водещ: Как ще се сложи?
Д-р Евгений Желев: С ясни правила, в крайна сметка и с доста санкции.
Водещ: Добре за финал. Тези идеи, много от тях реализацията им остава за след мандата, нали така? Обсъждането им с другите политически сили не е консултирано.
Д-р Евгений Желев: Ще има и такова обсъждане, но ние имаме политическия консенсус в коалицията да започнем и да положим основите, така че не виждам. Това са тези на опозицията и за демонополизацията , и за повече играчи в системата, така че...
Водещ: Т. е., какъвто и да бъде резултатът от бъдещи парламентарни избори и вие да не участвате в управлението реформата продължава?
Д-р Евгений Желев: Няма логика да има съпротива.
Водещ: Добре. Н ека така да завършим. Благодаря ви за този разговор.
Д-р Евгений Желев: Благодаря и на вас.
Водещ: Д-р Евгений Желев, министър на здравеопазването.