11.04.2008БЪЛГАРСКОТО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ КАРА „МЕРЦЕДЕС" С ПАРИ ЗА ТРАБАНТ
150 лв. здравна вноска плаща гражданин, а пълно „Каско" на нормална кола е 1500 лв.
За специалист в Западна Европа ще трябва да почакаш месец или два, а може и повече, дори ако си готов

ПРОФ. Д-Р ТОМА ПОЖАРЛИЕВ, вестник "Кеш" - 11 април 2008 г., стр. 20-21

Работя вече 39 години активно хирургия, оперирам над 400 пациенти годишно и дълги години ръководя една от големите хирургически клиники в София. Имам наблюдения върху организацията на медицинската дейност в много страни - Австрия, Германия, Швейцария, където съм бил за по-кратко или за по-дълго на специализации. Не ми е възможно обаче да си обясня негативното отношение на нашата общественост към медицинското обслужване в България.

За последните години нашето здравеопазване дръпна значително напред. Почти няма съвременни методи на лечение, които да не се прилагат в нашата страна, и то не с голямо закъснение след въвеждането им в света. в момента много наши лекари посещават свободно международни конференции и специализират по един или друг начин във водещи клиники, и то без да питат никого и без да се молят за виза, паспорт или разрешение. Това също допринася за квалификацията на лекарите.

Никъде в Хипократовата клетва не се споменава, че лекарят ще работи без пари.

Пациентите в нашата страна имат както в повечето европейски страни лични лекари, могат да постъпват във всяка болница по спешност или планово, без да чакат. Разликата обаче е там, че в западноевропейските страни за личния си лекар трябва да си запишеш час, и то не от днес за утре, а може и за следващия месец. При нас пациентите смятат, че личният лекар трябва да ги приеме веднага (тук изключвам спешността, за която има "Бърза помощ").

За специалист в Западна Европа ще трябва да почакаш месец или два, а може и повече, дори ако си готов да платиш и кеш, при нас пациентите се сърдят, че направленията за специалист свършват рано, но когато са готови да заплатят сравнително дребни суми в сравнение с Европа, те могат да се запишат за преглед при когото си изберат специалист в рамките на ден-два.

Пациентите в западноевропейските страни плащат солидни суми за здравно осигуряване, независимо колко процента от заплатата им е, но не мисля, че на човек се получава по-малко от 400-500 евро на месец. При нас сумите, сравнени с тези, са направо смешни. Най-високата заплата, която сега се облага за здравна вноска е 2000 лв. Така месечно се получават 120 лв., а повечето плащат смешните суми от 12-18 лв. месечно. Над 1 милион изобщо не заплащат! Нека не забравяме, че пълно "Каско" на скъпа кола е над 3000 лв. годишно. Аз се питам: на българина кое му е по-скъпо - здравето или колата?

Трябва да е известно, че цената на лечението където и да е по света би трябвало да е приблизително една. Като се изключи трудът на лекари и сестри, лекарства, консумативи, апаратура, електричество, вода, строителство и др. в България не са по-евтини, отколкото където и да е било другаде, дори обратно. Как тогава се постига добро здравеопазване?

Парите, които получават болниците, са по т.нар. клинични пътеки, които, както е известно, са недофинансирани. Аз бих казал, че в общата хирургия изобщо не са финансирани. Ще дам примери:
 - операция на херния в Западна Европа се заплаща от касата   средно   около   5000 лв.„ у нас - 525 лв.
 - операция  за  жлъчка   -около 12 000 лв., при нас -780 лв.
 - операция на рак на стомаха или дебело черво - 18 000-20 000 лв. и повече, при нас - 2035 лв.
Цената на лечението където и да е по света би трябвало да е приблизително една.
На другите пътеки съотношението на цените е същото.

В цената на нощувка в хотел у нас или чужбина няма съществена разлика, няма разлика и в цените на колите, на бензина, на храните, на черна и бяла и всякаква техника, дори на услугите, на строителството, дори картата за ски лифта в Банско и Боровец е по-скъпа от тази в курорти в
Алпите, като не може да става сравнение между условията.
Как тогава се постига такова здравеопазване, което, аз твърдя, че не е значително "по-лошо от това в западноевропейските страни? Ами благодарение на лекари и медицински сестри, които работят самоотвержено и недостатъчното финансиране ощетява най-много тях.

Заплатите на лекари, сестри и санитари и останалия помощен персонал е остатък след направените разходи за консумативи, лекарства, ток, вода, храна, стерилизации   и   всичко останало. За съжаление в повечето случаи не само, че не остава, но още дотук сме на минус. Колкото и да работиш, може и нищо да не получиш. В България искаме в здравеопазването да караме мерцедес с пари за трабант.

Какво би станало с хотелите и ресторантите, ако се върне "Балкантурист" и започне да определя цени под себестойността?

Държавата (здравната  каса) освобождава голяма група от населението да не плаща такси при посещение при лекар и  престой в болниците, без да покрива тези разходи. За сметка на кого ще бъдат те? Ами да освободим тези групи и от заплащане в магазините. Нали ще се получат фалити.
Не изключвам наличието на недостатъчно квалифициран и неетичен персонал на редица места, лекарски грешки и пропуски, но свободното движение на пациентите им дава възможност да избират, да правят проучване, за да попадат при подходящи специалисти.

Сега след излизането на стотици хиляди българи в чужбина - да работят или учат, при нас идват много пациенти, недоволни от лечението и много страни, независимо че те там са осигурени.
Една наша лекарка, пенсионерка, се премести преди години да живее в Англия,  където е здравно осигурена. Един ден паднала и се ударила жестоко в гръдния кош. Колегата я прегледал, изписал й болкоуспокояващи и й отказал на молбата да й се направи ехография на корема и рентгенография на белия дроб - не и се полагало. Тъй като тя много добре знае какво може да стане (излив на кръв в плеврални кухини, коремен кръвоизлив), се качила на самолета и пристигна при нас. Колко пациенти идват от чужбина да се преглеждат у нас, да си лекуват зъбите и прочее? Няма страна в света, в която пациентите да са напълно доволни от здравеопазването, това е нормално. Човек е най-раним, когато е болен, когато страда, когато го е страх за неговия живот или за този на близките му. Той иска да му се помогне, грижите винаги са малко според него.

Нима не сте имали вкъщи болни или възрастни хора, които са капризни и само се оплакват? Не им се сърдете, всеки може да изпадне в тази ситуация. Грижите за болните и възрастните трябва да се подобряват, това е задача на всички. Задачата на лекарите е да са професионалисти, квалифицирани, опитни, но това не кореспондира с бедни. Един професионалист трудно и с години се изгражда, освен това са необходими и   заложби. Ако лекарите - както вече се наблюдава  - напускат страната, кой тогава ще ни лекува? Никъде в Хипократовата клетва не се споменава, че лекарят ще работи без пари. И още нещо. По света няма никъде съзнателни хора. Има глоби, които учат хората на ред. Това е демокрация. Ами бил беден. Да не нарушава правилата. Глобата трябва да е зашеметяваща, нарушаваща финансовия баланс на нарушителя, за да не си помисля за подобно нещо повече. Независимо дали нарушителят е медицинско лице, или един от онези 1 милион граждани, които не си плащат здравните вноски.

ПОЗВОЛЯВАМ СИ НЯКОЛКО ПРОФЕСИОНАЛНИ СЪВЕТА

Всеки и сам трябва да се грижи за собственото си здраве, да се преглежда при добър специалист редовна. Ехография - безболезнен метод, безвреден, даващ доста информация за много органи (особено при добър ехографист и със съвременен  апарат).   При смущения на храносмилателния тракт или над 50 години - колоноскопия, гастроскопия, дори и без оплаквания, особено за хора, обременени наследствено, следене на кръвно налягане, електрокардиографии, мамографии при жените и самонаблюдение.

За учудване много пациенти се хвалят, че досега не са търсили лекарска помощ - нямали оплаквания, нямали болки. Някой път на шега питам: "Ти имаш ли кола, караш ли я редовно на технически преглед?"

Той ми отговоря гордо: "Да,  спазвам  инструкциите и гаранцията". Отговарям му: "Е, значи колата ти е по-ценна от здравето." За разлика от другите езици в българския думите болен, болница и болка имат един корен. Моля ви, знайте, че човек може да е много болен и без болки и без оплаквания.

Аргументи, че здравната система сега е по-добра от тази преди 1989 г.
 - До 1989 г. на българския пазар липсваха водещите световни фирми - фармацевтични и производители на медицинска апаратура и консумативи;
 - В болниците пациентите се лекуваха почти само с лекарствени средства, произведени в нашата страна и бившия социалистически лагер;
 - Препарати от западни фирми можеха да се прилагат само по изключение, и то в специални болници;
 - Въпреки и недофинансирана, сега системата за медицинско обслужване заплаща по извършена работа;
 - За първи път в редица болници се извършиха сериозни ремонти на болнични стаи, кабинети, операционни зали и пр., снабдиха се със съвременна апаратура - за миниинвазивни оперативни интервенции, ехографи, скенери, магнитен резонанси и мн. др.;
 - В редица болници се разкриха отделения за инвазивна кардиохирургия, където по най-съвременна методика се извършват дилатации на коронарни и други съдове, поставят се стентове на обторирани съдове и пациентите се връщат към нормалния начин на активност;
 - В повечето клиники се скъси значително престоят на пациентите, те постъпват от доболничната помощ готови, оперират се в същия ден и се изписват в най-ранни срокове. Това подобрява качеството на лечение и намалява възможността от хоспитални инфекции;
 - Например в клиниката, която ръководя, преди 1989 г. в една болнична стая лежаха по 8 пациенти, на 45 пациенти имаше 2 санитарни възела. в момента в тези стаи лежат по 3-ма пациенти, като във всяка стая има санитарен възел, освен това разполагаме със 7 единични стаи със санитарен възел. във всяка стая има телевизор. Болницата дава възможност и за ресторантско предлагане на храна, съобразена с диетите. На 90 болнични легла преди хоспитализирахме по-малко пациенти за година и извършвахме по-малко оперативни интервенции, отколкото сега на 40 легла;
 - Рязко са се подобрили резултатите от лечението на пациентите. Например при нас за период от 5 години сега и 5-годишен период преди 20 години се оказва, че само пациентите над 60 г. се оперират 3.5 пъти по-често и с 6 пъти е намалена постоперативната смъртност. Това, разбира се, се дължи на напредъка на медицинската наука и техника, на подобрените умения, но и на възможностите, които дават изброените по-горе условия;
 - Преди 1990 г. пациент, опериран за жлъчнокаменна болест, оставаше в болницата 3 дни предоперативно и 10-11 дни постоперативно, сега се оперира в деня на постъпването и се изписва след 1-2 дни, оперираните за херния - след 2-3 предоперативни дни се изписваха след 7, сега постъпват в деня на операцията и се изписват на другия ден;
 - Преди 15-20 г. пациентите с дебелочревен рак и рак на стомаха се оперираха значително no-рядко и с много по-лоши резултати, сега и при напреднали случаи резултатите са в пъти по-добри. Това се дължи на подобрените възможности, добър шевен материал, използване на ултразвукови скалпели, специални ушиватели, подобрена реанимация.